И така, по едно време Фил се хвана да работи всяка събота в един бутик за мъжка конфекция и тогава аз направих своя ход. Тези от нас, които не работеха или подобно на мен работеха след училище, но не и през почивните дни, редовно се събирахме в събота следобед, за да се мотаем заедно нагоре-надолу по главната улица. Обикновено потрошавахме твърде много време и твърде много пари в магазина за грамофонни плочи на „Харлекин рекърдс“, а също и за да се „поглезим“ (израз, прихванат неусетно от следвоенната, породена от недоимъка, лексика на нашите майки) с филтър кафе, което смятахме за последен вик на изтънчената френска мода. Понякога ходехме заедно да навестим Фил; случваше се и да го карам да ми купува разни неща от бутика, като се възползвах от правото му като член от персонала да ги плаща с намаление. Това обаче изобщо не ми пречеше да чукам гаджето му зад гърба му.

Благодарение на Алисън и Пени вече бях научил, че човек се чувства нещастен, когато скъсва с гадже. Но все още не знаех, че свързването с гадже също може да те накара да се чувстваш точно толкова нещастен. И все пак, Джеки и аз бяхме нещастни по един особено вълнуващ, някак „възрастен“ начин. Срещахме се тайно, тайно си говорехме по телефона, тайно правехме секс, тайно се питахме „Какво ще правим?“ и непрекъснато си говорехме тайно колко ще е хубаво да можем вече да не правим всички тези неща тайно. Никога не си задавах въпроса дали това, което имаше между нас, беше истинско или не. Просто нямаше време.

Опитвах се да не допринасям допълнително за тегобите на Фил — и без това се чувствах достатъчно зле поради факта, че чукам гаджето му, пък и изобщо. Но скоро вече нямаше начин да избягвам подобни усложнения, защото, когато Джеки изразяваше съмнения относно връзката им, на мен ми се налагате да се отнасям нежно и внимателно към чувствата й на недоволство и тих ропот — така, както човек се грижи за малки, болнави котенца — които обаче постепенно заякнаха и се превърнаха в здрави, непоколебими убеждения на гняв и неприязън и започнаха, когато им скимне, да се промъкват и измъкват от разговорите ни — точно както вече порасналите котета се мушат насам-натам през техните котешки вратички.