И така, една вечер, на някакъв купон, видях Фил и Джеки да седят сгушени в ъгъла. Той изглеждаше потресен, блед като платно и почти разплакан. Малко след това Фил си тръгна, а на другата сутрин Джеки ми се обади и ме попита дали искам да излезем да се поразходим. После вече не правехме нищо тайно и цялата ни връзка продължи три седмици, след което скъсахме.

Знам, Лора, ти сигурно би казала, че това е инфантилно. И че е глупаво да сравнявам тогавашните Роб и Джеки със сегашните Роб и Лора, които са в средата на трийсетте си години, с установен начин на живот и живеят заедно. Би казала, че в края на краищата пълнолетната изневяра е винаги нещо далеч по-лошо от тийнейджърската изневяра. И би сбъркала. Оттогава насетне на няколко пъти ми се е случвало да бъда част от любовен триъгълник, но онзи, първият, беше най-остроъгълен. Фил вече не ми говореше, съботната ни тумба също не искаше да има нещо общо с мен и с Джеки. Майката на Фил се обади на моята майка. За период от няколко седмици училището беше едно ужасно място, изпълнено с враждебно отношение.

Направи едно сравнение с това, което би последвало днес, ако сплескам нещата по подобен начин — мога да сменя обичайните си кръчми и клубове с други; мога да включа телефонния си секретар, ако не искам да се чувам с никого; мога да излизам повече или да си стоя вкъщи повече; да преориентирам социалния си компас и да си създам нов кръг от приятели (впрочем, това дори не е наложително, защото моите приятели никога не са и нейни приятели, която и да е тя); мога да прекратя всякакви контакти с родителите ми, когато не одобряват поведението ми. Навремето обаче подобна анонимност бе невъзможна. Налагаше се да си налягаш парцалите и да си теглиш последствията, колкото и лоши да бяха.