— Само броени минути — изкряска стой обратно и вече беше изчезнал.

Мда-а, «Парата прави краката».

Значи Отшелника беше оглавяващият най-строгите мюсюлмани. В такъв случай аз си имах работа с един истински фанатик. Радостта от имането при него също не беше по-малка от благочестивостта, защото когато приех, че пратеникът е стигнал приблизително града, вече видях двамата да се задават оттам.

Осман бей трябва да имаше шейсет и пет години, но беше все още със запазена стойка и добре сложен, и имаше строгия и същевременно дързък израз на каещ се грешник. Той ме проучва няколко мига и после каза:

— Носел си пари? Дай ги! От кого са?

— От Саид Калед паша.

— А-а, някое дарение за моите братя от ордена. Дай ги!

Миралаят беше протегнал към мен ръка.

— Това не е дарение, а нещо друго.

— Кажи тогава какво!

— Не тук. Аз мога да обсъдя тази работа с теб само в жилището ти.

— Не става, защото аз не пускам чужди хора.

— Съжалявам. Един пратеник на валията не е мъж, който може да бъде на бърза ръка отпратен от портата като просяк. Аз си тръгвам.

Качих се на коня, без той да попречи на това, и добавих още:

— Отнася се до твоята пенсия, която сега най-сетне щеше да получиш. Остани със здраве!

— Стой! — викна тогава оня, като улови юздите. — Моята пенсия? Слез и влизай вътре! Няма да те пусна да си тръгнеш.

Аз се смъкнах привидно колебливо. Той беше отворил портата, пристъпи в двора и подвикна на трите грамадни кучета, които стояха там нащрек, и те се оттеглиха. Старият сълзливко, пое коня им, а аз тръгнах с неговия господар към вътрешността на къщата, която беше крайно бедно подредена. Одаята, в която влязохме, имаше като единствена мебел една стара черга и ние седнахме на нея.

Тази сиромашия може да послужи като мерило за отчитане запленението, което изпита Отшелника, когато му наброих петнайсетгодишното неизплатено възнаграждение ведно със сложната лихва. Той плуваше в блаженство, излезе бързо да уведоми жена си и се върна после да ми каже, че съм негов гост и трябва да отида с него до града, за да присъствам на тържественото посрещане на отделните поклоннически шествия и при освещението на святото знаме.