— Успокоих майка. Татко е само в безсъзнание. Трябва да се махнем, преди да се е свестил.

Той отвори портата и ме поведе към града до едно място, където трябваше да го почакам, додето отиде да доведе коня си. След връщането му поехме към града, за да излезем от другата страна на пътя за Кайсарийе. Още не бяхме стигнали до първите къщи, и минахме край двама ездачи, които бяха спрели до пътя и при приближаването ни се отбиха настрани, така че не можахме да ги огледаме. На мен обаче почти ми се привидя, че бяха нашите двама арнаути.

Кисракдарът се беше заситил на бостана. На мен ми пригладня и затова потърсих, когато бяхме стигнали в градчето, единствения хлебар, за да си купя нещо за ядене. Поклонниците така бяха обсебили припасите, че всъщност вече нямаше нищо. За щастие, той ме беше видял до страната на Отшелника и считайки ме за приятел на този мъж, ми продаде от чиста услужливост един самун. После продължихме, защото моят придружител не искаше да се задържа в Урумджили. Аз на драго сърце щях да пренощувам по път, ала той ми предложи да яздим направо до Кайсарийе, понеже бил тук навсякъде познат и искаше да избегне неприятностите. Съобразявайки се с него, аз дадох съгласието си.

Пътят възлизаше на четиридесет километра и минаваше през Къзъл Ирмак, където трябваше да се качим на ферибота.

Когато стигнахме реката, фериботчията беше буден. Той си беше запалил огън на брега, защото цялата нощ пристигаха поклонници, които трябваше да бъдат прехвърлени. Други бивакуваха край реката, за да дочакат, спейки, утрото. Салът на ферибота се състоеше от надути кожи, покрити с тръстика. Заедно с нас се качиха още неколцина пилигрими и тъкмо фериботчията понечи да се отблъсне от брега, един от тях извика:

— Стой! Искате да оскърбите Аллах, като пътувате с Ес Сабби — Прокълнатия? Той стои тук, сред вас! Аллах да го порази!