Той беше миралай (полковник) във войската на великия султан, сражаваше се с голяма храброст под знамето на Пророка и се уволни с почести и слава, ала нито веднъж не получил своята пенсия. Помолил за нея и когато не се вслушали в молбата му, настойчиво си я поискал повторно, но напразно, защото си имал работа с нечестните ковчежници на султана. В продължение на петнайсет години пенсията била изплащана в Стамбул, само че не отивала в неговата ръка. Когато станах валия на Енгирийе, той се обърна към мен, аз разследвах внимателно случая и направих донесение непосредствено до великия владетел. Снощи дойде решението: аз трябва да платя на миралая пенсията с лихвите и лихвите върху лихвите. Ако тази заповед беше пристигнала завчера, щях да мога да дам парите на неговия син, който беше при мен. Сега бих желал да се възползвам от възможността, която ми предлага твоята езда към Кайсарийе, и те питам дали искаш да ми направиш услугата да занесеш полагаемото на моя приятел и боен другар?

— С удоволствие, щом желаеш да ми го повериш.

— В твоите ръце парите са по-сигурни, отколкото в джоба на някой въоръжен пратеник. Миралаят се казва Осман бей и не живее в град Урумджили, а близо до него. Известен е под прозвището Абдал

— Тогава мога ли да те попитам от какво естество е страданието, за което говориш?

— Ако Осман бей поиска да го знаеш, самият ще го сподели с теб. Аз не мога да си позволя да докосна раната на моя приятел макар и само отдалеч. Вярно, ако той чуе, че си християнин, ти нищо няма да узнаеш, затова опитай да го премълчиш! Давам ти този съвет и защото сега е времето, когато поклонниците на тази област се събират, за да потеглят към Дамаск. Това е време на религиозна възбуда и нетърпимост и тъй като ти във всяко селище и по всички пътища ще срещаш такива хора, ще постъпиш умно, ако не допускаш да разберат, че си от друга вяра.

Беше странно, дето този висш чиновник ме предупреждаваше за тези ревностни мюсюлмани, към които самият принадлежеше, и все пак предпочиташе на мен да повери дължимата сума, която сигурно не беше малка, отколкото на някой ислямски бързоходец.