— Ха! — избухна Чарли. Подскочих на мястото си. — Ха, ха, ха!

Зяпах невярващо, докато Чарли се бе свил на две от смях — цялото му тяло се тресеше от него.

Погледнах към Едуард за превод, но устните му бяха стиснати така, сякаш и той самият се опитваше да удържи смеха си.

— Добре, става — каза сподавено Чарли. — Женете се. — Още една вълна от смях го разтресе. — Но…

— Но какво? — настоях аз.

— Но ти трябва да кажеш на майка си! Няма да кажа и думичка на Рене! Това си е изцяло твоя работа! — Той избухна отново в силен смях.

Застинах с ръка на дръжката, усмихвайки се. Разбира се, по това време думите на Чарли ме бяха ужасили. Ултимална гибел: да кажа на Рене. Ранният брак бе на по-високо място в черния й списък от варенето на живи кученца.

Кой можеше да предвиди отговора й? Не и аз. Определено не и Чарли. Може би Алис, но не се бях сетила да я попитам.

— Е, Бела — бе казала Рене след като сподавено и заеквайки бях казала невъзможните думи: Мамо, ще се омъжвам за Едуард. — Малко съм засегната, че ти отне толкова време да ми кажеш. Самолетните билети поскъпват все повече. Оуу — развълнува се тя. — Мислиш ли, че ще махнат гипса на Фил до тогава? Ще развали снимките, ако не е в костюм…

— Задръж за малко, мамо — ахнах аз. — Какво искаш да кажеш с това «че ми е отнело толкова време»? Тъкмо се сго… сго… — Беше ми невъзможно да изкарам думата «сгодих». — … уредихме нещата, нали знаеш, днес.

— Днес? Сериозно? Ето това е изненада. Предположих…

— Какво си предположила? Кога си предположила?

— Ами, когато ме посетихте през април, ми се стори, че нещата вече са уредени, ако се сещаш какво имам предвид. Не си трудна за разчитане, миличка. Но не казах нищо, защото знаех, че с нищо няма да помогне. Ти си точно като Чарли. — Тя въздъхна, примирена. — Веднъж щом си наумиш нещо, няма как да те разубеди човек. Разбира се, точно като Чарли, и ти се придържаш към решенията си.