— Едва ли. Не съм като Алис — просто ти си предсказуема — пошегува се той. Измежду килаетската глутница в Ла Пуш, само на Сет му бе комфортно да назовава Кълънови по име, пък да не говорим за шегуването с неща като почти всезнаещата ми бъдеща зълва.

— Знам, че съм такава. — Поколебах се за минутка. — Как е той?

Сет въздъхна.

— Както винаги. Не иска да говори, макар че знаем, че ни чува. Опитва се да не мисли като човек, нали знаеш. Просто следва инстинктите си.

— Знаеш ли къде е сега?

— Някъде в северна Канада. Не мога да ти кажа в коя област. Той не обръща особено внимание на щатските граници.

— Някакъв намек, че може да…

— Няма да се върне вкъщи, Бела. Съжалявам.

Преглътнах.

— Няма проблеми, Сет. Знаех го още преди да попитам. Просто не мога да спра да се надявам.

— Да, всички се чувстваме по този начин.

— Благодаря ти, че ме търпиш, Сет. Знам, че другите сигурно се държат хладно с теб.

— Не са най-големите ти фенове — съгласи се весело той. — Малко е тъпо, струва ми се. Джейкъб направи избора си, а ти — своя. На Джейк не му харесва отношението им към това. Естествено, не е и супер въодушевен и че го проверяваш.

Ахнах.

— Мислех си, че не ви говори?

— Не може да крие всичко от нас, колкото и да се опитва.

Значи Джейкъб знаеше, че се тревожа. Не бях сигурна как се чувствам относно това. Е, поне знаеше, че не съм препуснала към залеза, забравяйки го напълно. Вероятно си мислеше, че съм способна на такова нещо.

— Предполагам, че ще се видим на… сватбата — казах аз, като изцедих думата през зъби.

— Да, аз и мама ще сме там. Беше яко от твоя страна да ни поканиш.

Усмихнах се на ентусиазма в гласа му. Въпреки че идеята да поканим семейство Клиъруотър бе на Едуард, се радвах, че му е хрумнала. Присъствието на Сет щеше да е страхотно — нещо като връзка, макар и незначителна, към липсващия ми кум.