Веждите ми се извиха въпросително.

— Наистина? Свободна съм?

Как се случи всичко това? Бях убедена, че ще съм под домашен арест докато не се изнеса, а и Едуард не беше доловил промяна в мислите на Чарли…

— При известни условия — вдигна пръст Чарли. Ентусиазмът ми се изпари.

— Страхотно — простенах аз.

— Бела, това е по-скоро молба отколкото заповед, ясно? Свободна си, но се надявам да използваш свободата си… благоразумно.

— Какво означава това?

Той въздъхна отново.

— Знам, че си доволна, че през цялото време си с Едуард…

— Прекарвам време и с Алис — прекъснах го аз. Сестрата на Едуард можеше да идва да ме посещава когато си поиска. Тя можеше да го манипулира както си иска.

— Така е — каза той. — Но имаш и други приятели освен Кълънови, Бела. Или поне преди имаше.

Гледахме се дълго време.

— Кога за последно говори с Анджела? — подхвърли той.

— Петък на обяд — отговорих незабавно.

Преди Едуард да се върне, приятелите ми в училище се разделяха на две групи. Харесваше ми да мисля за тях като Добрите срещу Злите. Ние и Те също ставаше. Добрите бяха Анджела, нейният приятел Бен и Майк. Те най-великодушно бяха простили лудостта ми, породена от отсъствието на Едуард. Лорън Малори беше коренът на Злите и изглежда всички останали, включително първата ми приятелка във Форкс — Джесика Станли, бяха доволни да са в нейната анти-Бела коалиция. Откакто Едуард се върна в училище групите се очертаха още по-ясно. Завръщането на Едуард повлия върху приятелството на Майк, но Анджела ни беше абсолютно вярна, а и Бен следваше нейния пример. Въпреки неохотата, която повечето хора изпитваха към Кълънови, Анджела сядаше до Алис всеки ден на обяд, а след няколко седмици изглежда започна да се чувства добре до нея. Беше трудно да не си запленен от Кълънови веднъж дадеш ли им възможност.