— Знам това.

— Не ти ли липсва? Поне малко? — попита разстроено. Гърлото ми пресъхна, трябваше да се изкашлям, за да мога да отговоря.

— Да, липсва ми — признах, гледайки надолу. — Много ми липсва.

— Защо тогава да е сложно?

Това не можех да му обясня. Беше против правилата — за хора като мен и Чарли — да знаем за тайния свят, пълен с мистерии и чудовища, около нас. Аз знаех всичко за този свят, затова сега бях в беда. Нямах намерение да поставям Чарли в опасност.

— С Джейкъб имаме разногласия — казах бавно — относно приятелството ни, искам да кажа. Приятелството не винаги е достатъчно за Джейк.

Не навлязох в незначителни подробности, несравними с факта, че върколашката глутница на Джейк горчиво мразеше вампирското семейство на Едуард — а оттам и мен, след като аз имах намерение да се присъединя към това семейство. Не беше нещо, което ще можем да разрешим с една бележка, а и Джейк не отговаряше на обажданията ми. Намеренията ми да се разбера с него на живо определено не се харесваха на вампирите.

— Едуард не е ли готов за малко конкуренция? — сега гласът на Чарли преливаше от сарказъм. Хвърлих му мрачен поглед.

— Няма никаква конкуренция.

— Нараняваш чувствата на Джейк, избягвайки го по този начин. Мисля си, че би предпочел да сте просто приятели отколкото да те загуби.

Ах, значи сега се оказа, че аз го избягвам?

— Почти сигурна съм, че Джейк изобщо не иска да сме приятели. — Думите ме нараниха, но продължих. — Откъде ти хрумна тази идея все пак?

Сега Чарли изглеждаше засрамен.

— Въпросният човек намина днес с Били…

— Двамата с Били клюкарствате като стари лелки — оплаках се аз, забивайки вилицата си в спагетите.

— Били се притеснява за Джейкъб — каза Чарли — Джейк е в труден период. Депресиран е.

Трепнах, но продължих да наблюдавам спагетите си.