— А и ти беше толкова щастлива когато прекарваше времето си с него — въздъхна Чарли.

— Щастлива съм сега — изръмжах през стиснати зъби. Контраста между думите ми и тона, с който ги казах разчупиха напрежението. Чарли започна да се смее, а аз се присъединих към него.

— Добре, добре — съгласих се — Баланс.

— И Джейкъб — настоя той.

— Ще се опитам.

— Добре. Постигни баланс, Бела. А да, имаш поща — каза Чарли, затваряйки темата — До печката е.

Не помръднах, мислите ми се въртяха около Джейкъб. Най-вероятно пощата ми не беше нищо важно. Вчера получих колет от майка ми и не очаквах друг. Чарли стана от стола си и се протегна. Занесе чинията си до мивката, но преди да започне да я мие ми подхвърли плик. Писмото се плъзна по масата и се озова до лакътя ми.

— Мерси — измърморих, изненадана от неговата настоятелност. Тогава видях адреса — писмото беше от Университета в Аляска.

— Пристигна бързо. Предполагам съм изпуснала крайният срок.

Чарли се подсмихна. Вгледах се в плика и после погледнах Чарли свирепо.

— Отворен е.

— Бях любопитен.

— Шокирана съм, шерифе. Това си е криминално престъпление.

— Я стига, просто го прочети.

Изкарах писмото и разгънах листите.

— Поздравления — каза той преди да успея да прочета и ред. — Първият ти прием.

— Мерси, тате.

— Трябва да обсъдим таксата. Имам малко спестени пари…

— Ей, няма да стане. Няма да използвам спестяванията ти, татко. Имам си мои пари.

Или поне това, което беше останало от тях — което не беше кой знае колко. Чарли се намръщи.

— Някои от колежите са доста скъпи, Бела. Искам да ти помогна. Няма нужда да ходиш в Аляска, само защото е по-евтино.

Не беше по-евтино, никак даже. Но беше далеч и Джуно имаше голямо предимство — 321 облачни дни в годината. Първото беше заради мен, второто — заради Едуард.