Неговата фигура в лятна рубашка „Парагвай“, панталони с матроски капак и синкави платнени обувки, минута преди това рязко очертана и ъгловата, почна да се разтапя, загуби своите страшни контури и вече не внушаваше никакво уважение. На лицето на председателя се появи зла усмивка.

И ето, когато на втория син на лейтенанта вече се струваше, че всичко е загубено и че ужасният председателски гняв ей сега ще се стовари върху неговата рижа глава, от розовата табуретка дойде спасение.

— Вася! — провикна се първият син на лейтенант Шмид, като скочи. — Мили братко! Не познаваш ли брат си Коля?

И първият син сграбчи втория син в обятията си.

— Познавам те! — възкликна проумелият Вася. — Как да не познавам брат си Коля!

Щастливата среща беше ознаменувана с такива невероятни ласки и с толкова необикновени по сила прегръдки, че вторият син на черноморския революционер се освободи от тях с побледняло от болка лице. От радост брат му Коля го посмачка доста.

Докато се прегръщаха, двамата братя поглеждаха под око председателя, от чие го лице не слизаше киселият израз. Това налагаше спасителната комбинация още тук, на място, да се развие и допълни с битови детайли и с нови, изплъзнали се от „История на партията“ подробности по въстанието на моряците в 1905 година. Държейки се за ръце, братята се отпуснаха на кушетката и без да свалят угоднически очи от председателя, потънаха в спомени.

— Да се чудиш просто, каква среща! — възкликна фалшиво първият син, като канеше с поглед председателя да се присъедини към това семейно тържество.

— Да — рече председателят с леден глас. — Случва се, случва се.

Като видя, че председателят все още се намира в лапите на съмнението, първият син помилва брат си по рижите като на сетер къдрици и гальовно попита: