— Как казвате? Без копейка? Интересно.

— Естествено бих могъл да се обърна към частно лице — каза посетителят, — всеки ще ми даде, но нали разбирате, не е много удобно от политическа гледна точка. Син на революционер — и изведнъж проси пари от частника, от непмана…

Последните думи синът на лейтенанта произнесе истерично. Председателят тревожно се вслуша в новите интонации в гласа на посетителя. „Ами ако го прихващат? — помисли той. — От грижи по него не мога се отърва.“

— И много добре сте сторили, че не сте се обърнали към частник — рече най-сетне объркалият се председател.

След това синът на черноморския герой меко, без натиск мина към въпроса. Той поиска петдесет рубли. Притиснат от тесните рамки на местния бюджет, председателят можа да даде само осем рубли и три купона за обед в кооперативния стол „Бивш приятел на стомаха“.

Синът на героя пъхна парите и купоните в дълбокия джоб на изтърканото си пъстросиво сако и вече се канеше да стане от розовата табуретка, когато зад вратата на кабинета се чу трополене и протестният вик на секретаря.

Вратата се отворя бързо и на прага се показа нов посетител.

— Кой е тука главният? — запита той, като дишаше тежко и шареше с похотливи очи из стаята.

— Аз съм — рече председателят.

— Здрасти, председателю — викна новопристигналият, като протягаше лопатообразната си длан. — Да се запознаем. Синът на лейтенант Шмид.

— Кой? — запита градският глава, като се облети.

— Синът на великия, незабравимия герой лейтенант Шмид — повтори дошлият.

— Ами че другарят, дето седи, е син на другаря Шмид, Николай Шмид.

И председателят, съвсем разстроен, посочи първия посетител, чието лице внезапно прие сънлив израз.

В живота на двамата мошеници настъпи деликатен миг. В ръцете на скромния и доверчив председател на изпълкома всеки момент можеше да блесне дългият неприятен меч на Немезида. Съдбата даваше само една секунда време за създаване на спасителна комбинация. В очите на втория син на лейтенант Шмид се изписа ужас.