Посетителят, изглежда, познаваше изтънко системата за държане със секретарите на правителствените, стопанските и обществените организации. Той не се зае да убеждава, че е пристигнал по бърза служебна работа.

— По лична — рече той сухо, без да погледне секретаря, и провря глава в отвора на открехнатата врата. — Може ли за малко?

И без да дочака отговор, се приближи до бюрото:

— Здравейте, не ме ли познахте?

Председателят, черноок едроглав човек със синьо сако и също такъв панталон, напъхан в ботуши с високи скороходни токчета, погледна посетителя доста разсеяно и заяви, че не го познава.

— Наистина ли не ме познахте? А пък мнозина намират, че приличам поразително на баща си.

— Аз също приличам на баща си — нетърпеливо рече председателят. — Какво обичате, другарю?

— Цялата работа е — какъв е бащата — забеляза тъжно посетителят. — Аз съм син на лейтенант Шмид.

Председателят се смути и се понадигна. Той живо си припомни знаменития облик на революционния лейтенант с бледно лице и черна пелерина с големи бронзови закопчалки. Докато той събираше мислите си, за да зададе подходящ за случая въпрос на сина на черноморския герой, посетителят оглеждаше мебелировката на кабинета с поглед на придирчив купувач.

Някога, в царско време, мебелирането на учрежденията ставаше по калъп. Отгледана беше особена порода шаблонна мебел: плоски, стигащи до тавана шкафове, дървени дивани с тридюймови полирани седалки, маси с дебели билярдни крака и дъбови парапети, отделящи длъжностното лице от външния неспокоен свят. През време на революцията тази порода мебели почти изчезна и секретът на нейната изработка беше загубен. Хората забравиха как трябва да се обзавеждат помещенията на длъжностните лица и в служебните кабинети се появиха предмети, които дотогава се смятаха неделима принадлежност на частната квартира. В учрежденията се появиха пружинени адвокатски дивани с огледална поличка за седем порцеланови слона, които уж носят щастие, витринки за съдини, етажерчици, разгъваеми кожени кресла за ревматици и сини японски вази. В кабинета на председателя на арбатовския изпълком освен обикновеното бюро се бяха настанили две табуретки, тапицирани с нацепила се розова коприна, малка кушетка на ивици, атлазен параван с Фуджияма и цъфнали вишни и лъскав славянски шкаф, груба пазарска изработка.