Джон Сняг, незаконният брат на Бран, се приближи до него и му прошепна:

— Дръж здраво юздата на понито. И не отвръщай поглед. Татко ще разбере, ако го направиш.

Бран държеше здраво юздите на понито и не отвърна поглед.

С един-единствен сигурен удар баща му отсече главата на човека. Кръвта, червена като лятно вино, плисна по белия сняг. Един от конете се изправи на задните си крака и се наложи да го укротят, за да не побегне. Бран не можеше да откъсне очи от кръвта. Снегът около пъна я изпи жадно и почервеня пред погледа му.

Главата отскочи, удари се в един дебел корен и се изтърколи. Спря до краката на Грейджой. Теон беше дълъг, мършав деветнадесетгодишен младеж и всичко на този свят му беше смешно. Изсмя се, пъхна носа на ботуша си под главата и я изрита.

— Магаре — измърмори Джон. Грейджой не го чу. Джон сложи ръка на рамото на Бран и момчето извърна очи към незаконния си брат. — Ти се справи добре. — Кимна му сурово. Четиринадесетгодишен, Джон беше вече старо куче в правосъдието.

По дългия път назад към Зимен хребет като че ли стана по-студено, въпреки че вятърът беше замрял и слънцето се бе издигнало високо в небето. Бран яздеше с братята си далече пред главната група и понито му се напъваше да не изостава от конете им.

— Дезертьорът издъхна храбро — каза Роб. Той беше едър, с широки рамене и растеше с дни. Приличаше на майка им — светла кожа, червено-кафява коса и сини очи като рода на Тъли от Речен пад. — Поне имаше кураж.

— Не — промълви тихо Джон Сняг. — Не беше кураж. Той си беше умрял от страх, Старк.

Очите на Джон бяха толкова тъмносиви, че изглеждаха почти черни, но нищо не им убягваше. Беше на годините на Роб, а по нищо не приличаше на него. Джон беше мършав, а Роб — мускулест; Джон тъмен, а Роб светлокож; Джон — гъвкав и пъргав, Роб — силен и мълниеносен.

Роб не обърна внимание.

— Другите да му вземат очите — изруга той. — Добре си умря човекът. На бас, че ще те надбягам до моста.