— Един ден, Бран, ти ще станеш знаменосец на Роб, ще държиш цитадела в името на своя брат и краля, и правосъдието ще легне на плещите ти — продължи той. — Когато дойде този ден, не бива да изпитваш удоволствие от това, но не трябва и да извръщаш очи. Владетел, който се крие зад платени палачи, скоро забравя какво е смъртта.

В този миг Джон се появи отново на билото на хълма пред тях.

— Татко, Бран, елате бързо да видите какво намери Роб! — И отново изчезна.

Джори се приближи зад тях.

— Неприятност ли, милорд?

— Несъмнено — отвърна лорд татко му. — Да видим каква беля са ни спретнали пак синовете ми. — И подкара в тръс. Джори, Бран и останалите поеха след него.

Завариха Роб на брега на реката от северната страна на моста. До него Джон все още седеше на коня си. В последния лунен кръг на късното лято снеговете бяха дълбоки. Роб стоеше затънал до колене в белотата. Беше отметнал качулката и косата му блестеше на слънцето. Притискаше нещо до гърдите си. Момчетата си говореха приглушено и много възбудено.

Конниците поеха предпазливо през преспите, напипвайки скрития под бялата пелена неравен терен. Джори Касел и Теон Грейджой стигнаха първи при момчетата. Грейджой се шегуваше през смях. Изведнъж гласът му секна.

— Богове! — възкликна той и се люшна на седлото, мъчейки се да извади меча.

Мечът на Джори вече беше изваден.

— Роб, хвърли го! — извика той, а конят му се изправи на задните си крака и зацвили.

Роб се ухили и вдигна очи от вързопа до гърдите си.

— Няма да те ухапе. Мъртва е, Джори.

Бран изгаряше от любопитство. Тъкмо щеше да пришпори понито, когато татко му разпореди да слязат при моста и да се приближат пеша. Бран скочи и се затича. Джон, Джори и Теон Грейджой също наскачаха.

— Какво, в името на седемте ада, е това? — попита Грейджой.