Изведнъж групата се смълча. Мъжете гледаха тревожно еленовия рог и не смееха да продумат. Дори Бран усети страха им, макар да не го разбра.

Баща му хвърли костта и отри ръцете си в снега. Гласът му разкъса омагьосаната тишина.

— Изненадан съм, че е доживяла да се окучи.

— Може и да не е — отрони Джори. — Слушал съм приказки… може да е била вече мъртва, когато кутретата са се родили.

— Родени в смърт — подхвърли друг от мъжете. — Най-лошият късмет.

— Все едно — каза Хълън. — Без друго скоро ще умрат.

Бран изхлипа отчаяно.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — съгласи се Теон Грейджой и извади меча си. — Подай ми зверчето, Бран.

Малкото същество се размърда до гърдите му, сякаш чу и разбра.

— Не! — проплака Бран. — Мое си е.

— Прибери меча, Грейджой — властно каза Роб, почти като баща си, с тон на владетел, какъвто щеше да стане един ден. — Ще запазим палетата.

— Не може, момче — намеси се Харвин, синът на Хълън.

— Най-милостиво е да ги убием — добави Хълън.

Бран се обърна към татко си за помощ, но той само го изгледа мрачно.

— Хълън казва истината, синко. По-добре бърза смърт, отколкото агония от студ и глад.

— Нее! — Очите му се напълниха със сълзи и той извърна лице. Не искаше да плаче пред баща си.

Но Роб се възпротиви.

— Червената кучка на сир Родрик се окучи миналата седмица. Само две кутрета оживяха. Ще има достатъчно мляко.

— Ще ги разкъса, щом се опитат да сучат.

— Лорд Старк — каза Джон. Беше странно, че нарече баща си така. Така официално. Бран го погледна с отчаяна надежда. — Палетата са пет. Три мъжки, две женски.

— Е, и?

— Вие имате пет законно родени деца — каза Джон. — Трима синове и две дъщери. Вълчището е знакът на вашия род. На децата ви е отредено да отгледат тези палета, милорд.