Едва когато се качиха на конете и тръгнаха, Бран си позволи да вдиша сладкия дъх на победата. Паленцето се беше сгушило под кожените му дрехи на топло и сигурно за дългия път към дома. Бран се замисли какво име да му даде. По средата на моста Джон изведнъж дръпна юздите.
— Какво има, Джон? — попита лорд татко им.
— Не чухте ли?
Бран чуваше само шумоленето на вятъра в дърветата, тропота на копитата по дървените греди и скимтенето на гладното кутре. Но Джон се вслушваше в нещо друго.
— Ето там — посочи той, обърна коня и препусна в галоп назад по моста. Видяха как скочи от седлото до мъртвото вълчище в снега и коленичи. След малко препусна отново към тях, усмихнат.
— Сигурно е пропълзяло по-далече от другите — каза Джон.
— Или е довлечено настрана — каза баща им, загледан в шестото пале. Беше с бяла козина, докато всички останали от котилото бяха тъмни. Очите му бяха червени като кръвта на дрипавия мъж, издъхнал същата заран. На Бран му се стори много странно, че само неговите очи бяха отворени, докато другите пет все още бяха слепи.
— Албинос — подхвърли с насмешка Теон Грейджой. — Това ще умре по-бързо и от другите.
Погледът, с който Джон Сняг отвърна на повереника на баща си, беше смразяващ.
— Не мисля, Грейджой. То е мое.
КЕЙТЛИН
Кейтлин не обичаше тази гора на боговете.
Беше родена в дома Тъли, в Речен пад далече на юг, на Червената вилка на Тризъбеца. Гората на боговете там бе градина, слънчева и въздушна, и високите червени секвои мятаха пъстрите си сенки над звънливи поточета, птици пееха в закътаните си гнезда, а въздухът ухаеше на билки и диви цветя.
Не такъв бе лесът, обитаван от боговете на Зимен хребет. Мрачно, диво място, три акра древна гора, непокътната през десетте хиляди години, откакто се издигаше мрачният замък. Яки смърчове със сивозелени игли или могъщи дъбове, или габър, древни като самото владение. Тук дебелите черни стволове се трупаха нагъсто, а кривите им клони образуваха плътен саван отгоре и зли коренища се сплитаха в дълговечна борба под рехавата почва. Това място тънеше в тишина. В него бродеха сенки, а боговете, които го обитаваха, бяха безименни.