— Новините днес са скръбни, милорд. Не исках да те безпокоя преди да се пречистиш. — Нямаше как да омекоти удара и затова му го каза направо. — Толкова съжалявам, обич моя. Джон Арин е мъртъв.

Очите му се взряха в нейните и тя разбра колко тежко го прие. Знаеше, че ще е така. На младини Нед беше отхранен в Орлово гнездо и бездетният лорд Арин бе станал втори баща за него и приятеля му и повереник Робърт Баратеон. Когато обезумелият крал Ерис II Таргариен бе поискал главите им, владетелят на Орлово гнездо бе вдигнал на бунт знамената си с лунния сърп и сокола, вместо да предаде онези, които се беше заклел, че ще закриля.

И един ден, преди четиринадесет години, този втори баща му беше станал и баджанак, когато той и Нед пристъпиха заедно в септата при Речен пад, за да се венчаят за две сестри — дъщерите на лорд Хостър Тъли.

— Джон… Сигурно ли е?

— Писмото носи кралския печат и е с почерка на самия Робърт. Казва, че лорд Арин е издъхнал бързо. Дори майстер Пицел е бил безпомощен. Поднесъл му е маковия сок и Джон не е страдал дълго.

— Слаба утеха. — Тя усети скръбта на лицето му, но той и този път помисли първо за нея. — А сестра ти? И момчето на Джон? За тях какво?

— В писмото се казва само, че са добре и са се върнали в Орлово гнездо — каза Кейтлин. — Жалко, че не са отишли в Речен пад. Орлово гнездо е високо и самотно място. Винаги е било място на съпруга й, не нейно. Споменът за лорд Джон ще витае там във всеки камък. Добре познавам сестра си. Тя има нужда от утехата на семейство и приятели.

— Чичо ти е в Долината, нали? Чух, че Джон го е провъзгласил за рицар на Портата.

Кейтлин кимна.

— Бриндън ще направи каквото може за нея, както и за момчето. Това е някаква утеха, но все пак…

— Иди при нея — подкани я Нед. — Вземи децата. Напълни залите й с шум, с детска глъч и смях. Момчето й се нуждае от близостта на други деца, а и Лиза няма да е сама в скръбта си.