— Клерон, какво означава идването ти тук?

— Нито повече, нито по-малко от твоето идване.

— Ти си боцман на «L’Horrible». Мястото ти е на кораба!

— Ти си капитан на «L’Horrible» и мястото ти е на палубата му!

— Предадох ти командването му, защото, както ти е известно, имам работа в Хамбург.

— Поех командването, защото не можех да повярвам, че пътуването ти ще се проточи и превърне в увеселително пътешествие. За това ти липсва моето разрешение.

— Казвам ти, че не беше увеселително пътешествие; напротив, дяволски трудна работа беше да измъкна парите от застрахователното дружество за… спасяването… на останките от брига. Въпреки всичко считам този номер за най-добрия през целия ми живот. Първо изклахме всички тези проклети моряци от търговския флот, а после завлякохме пленения и ограбен кораб към Баия и казахме, че сме намерили тези останки безстопанствени в морето, а накрая ощетените корабопритежатели от Хамбург ми броиха и пари на всичко отгоре… за нашите… усилия!

— Жалко само, че пилееш тези хубави пари на сушата в съмнителни компании; парите за работата на всички наши хора, които прибра в джоба си. Но, скъпи мой, ти си останал вече на сухо, знам това съвсем сигурно. Твоята наистина добре подстригана и грижливо поддържана брада, изглежда, ти е помогнала с успех при твоите скъпоструващи приключения. Впрочем, беше доста дръзко да промениш външността си толкова малко; колко лесно може някой да познае в твое лице капитан Кайман, докато се скиташ така из страната!

— Стига подигравки! Разбира се, че не предприех това опасно пътуване из Стария свят, за да вдигна веднага платна от Хамбург в обратна посока. Освен това знам, че «L’Horrible» се намира в сигурни ръце.