Този град се беше предал на флота на съюзените англичани и испанци, ръководен от адмирал Худ, и сега Конвентът правеше свръх усилия да си възвърне този толкова важен обект. За съжаление генералите Карто и Допе се оказаха неспособни. Единият от тях беше бивш художник, а другият бивш лекар. Мястото им беше в ателието и лазарета, не пред мощните укрепления на един толкова силен гарнизон. Ето защо бяха изпратили младия Наполеон Бонапарт да помогне на двамата генерали.

Корсиканецът се намираше тъкмо при двамата генерали, когато изправиха пред него Сюркуф. Той изобщо не обърна внимание на пленника, а изглеждаше вдълбочен в разговора, който водеше с двамата по-висши офицери.

— И все пак не мога да се откажа от убеждението си — каза той. — Ако продължаваме по същия начин, ще стоим с месеци пред Тулон без никакъв успех! Какво представляват нашите оръдия пред огнените гърла на крепостта и флота? Трябва да докараме колкото се може по-бързо нови обсадни оръдия от Марсилия и другите гарнизони. Не бива да обстрелваме само укрепленията на града, а трябва да насочим снарядите си преди всичко към неприятелските кораби. Ако унищожим и прогоним техния флот, тогава не е възможно градът да се държи още дълго време. Дайте ми пълномощия и аз ви обещавам, че за две седмици Тулон ще бъде в ръцете ни!

— Само без такава сигурност в победата! — отвърна Карто с високопарен тон. — Дори ако флотът им е принуден да отстъпи, с какви средства ще превземем укрепления като форт Малбоске, Балание и Егюйет?

— Най-напред да се докарат оръдия и муниции, да се засили обсаждащата армия до четиридесет хиляди души, а подкрепленията да се запасят с всичко необходимо! Още не съм успял да разгледам подробно терена, но положително ще се намери някое място, откъдето да са уязвими всички неприятелски укрепления. Оттам ще съумеем да поставим неприятеля на колене.

Сюркуф беше чул тези думи. Той се приближи с две бързи крачки към тримата офицери и каза: