— Пардон, граждани! Това място е вече намерено. Карто направи строга резервирана гримаса. И Допе се извърна гордо настрани. Наполеон обаче хвърли към моряка пронизващ поглед и продума:

— Много си дързък, гражданино Сюркуф! Когато говорят офицери, останалите трябва да мълчат, а особено ако са пленници. За кое място става въпрос?

— Гражданино полковник, погледни там между двете пристанища на града. Ако превземеш онова място, ще можеш оттам да обстрелваш неприятелския флот по цялото му продължение. Градът ще трябва да се предаде за два-три дни, щом сринеш укрепленията му с двадесет и четири футови оръдия и мортири. Един поглед ще ти покаже, че от тази точка ще можеш да бомбардираш много лесно форт Малбоске.

Бонапарт вдигна далекогледа към посочената местност. Когато го свали, по каменното му лице не можеше да се прочете нищо. Дълго време гледа към хоризонта, но след това се обърна изведнъж към двамата генерали:

— Този човек е прав. Моля гражданите генерали да обмислят бързо неговия съвет, който подкрепя моето убеждение!

— Съвета на един арестант?! — извика Карто. — Засрами се, гражданино полковник!

И след този обиден отговор лицето на Наполеон остана напълно безизразно. Но гласът му прозвуча остро и язвително, когато отвърна:

— Наистина се срамувам, господа, но не от съвета, който ни беше даден, а от това, че досега не е намерено онова, което видя този гражданин от пръв поглед. Свикнал съм да приемам всеки полезен съвет, без да има значение кой ми го е дал. Моля въпросната точка да бъде заета в най-скоро време и да се нареди да бъде укрепена. Ако англичаните ни изпреварят, ще ни струва извънредно много жертви след това да си поправяме грешката.

— Полковник! — избухна Карто. Той искаше да каже още нещо, но Допе го хвана за ръката и го отведе настрани.

Бонапарт се загледа подир тях с мрачно изражение.