— Все пак ще трябва да направят онова, което искам аз -промърмори той и като се обърна към Сюркуф, продължи: -Планът ти е добър, гражданино, благодаря ти! Откъде идва у тебе, обикновен моряк, тази прозорливост?

— Обикновен моряк? — засмя се Сюркуф. — Ученик съм на Морската академия и на Bureau des longitudes

— Кажи я!

— Не сега. Първо трябва да си изтърпя наказанието. Бонапарт набърчи леко челото си.

— Говориш много уверено! На твоята възраст човек трябва да е по-скромен, защото едва тогава се навлиза в живота.

— Гражданино — усмихна се смъмреният Сюркуф, — тогава ти навлизаш в живота като полковник, защото изглежда сме на една и съща възраст.

Наполеон не обърна внимание на това подмятане и продължи:

— Наистина си заслужил наказание, защото си посегнал на войници на Конвента, но ще ти бъде опростено заради съвета, който ни даде. Сега може би ще намериш време, гражданино Сюркуф, да изложиш молбата си?

— Благодаря ти, гражданино полковник! Молбата ми е много кратка. Тя гласи: дай ми един кораб!

Корсиканецът погледна учудено моряка.

— Кораб ли? — извика смаяно той. — А какво ще правиш с този кораб и откъде да ти го намеря?

— Прочети най-напред тези документи!

Той извади портфейла си, измъкна оттам няколко свидетелства с големи печати и ги подаде на Наполеон. Той ги прочете едно след друго и после му ги върна със замислен израз на лицето.

— Отлично! — кимна той. — Гражданино Сюркуф, сигурно са малко хората на твоя възраст, които могат да се похвалят с такива свидетелства. Ти си умен и смел. Конвентът ще направи добре, ако не те изпуска из очи.

— Ха, Конвентът изобщо не се интересува от мен!

— Беше ли в Париж?

— Бях. Ходих в Льо Хавр, бях и в Брест, в Нант, в Ла Рошел, в Бордо, в Марсилия и в Лион. Ходих до всички възможни военноморски власти, чак до министъра и навсякъде чух едно и също: нямат нужда от мен. Хората, при които ходих, плуват в мъгла. Направих всичко възможно, за да им отворя очите. Изложих им моите схващания, вдигнах пред тях завесата на бъдещето — те самите искат да останат слепи.