Сега Наполеон се усмихна като някой великан, който слуша джудже да говори за героични дела.

— А какви са тези схващания, които си им изложил? — попита той.

— Това са схващания на един обикновен човек, който не се оставя да бъде заблуден от фойерверки. Републиканската форма на нашето управление е пълна противоположност на формите за управление на съседните ни страни. Интересите ни са противоположни и враждебни на техните интереси и това противоречие не може да бъде преодоляно по мирен път. Освен това вътре в нашата република има стотици неизвестни още сили и потенциални възможности, които притежават неимоверна способност за нарастване и разпространяване. Една-единствена от тези сили е в състояние да срути още недовършената постройка. Затова съм убеден, че Франция е изправена пред големи борби, външни и вътрешни борби. А за да ги задържи, са й необходими сухопътни и морски сили, които да се намират не само в добро състояние за отбрана, но в случай на нужда могат да преминат и в нападение. Имаме храбра армия и добри генерали, но онова, което нямаме, е един достатъчно силен флот. Франция има достатъчно моряци, но няма достатъчно бойни кораби и морски офицери, които да са способни да разгромят традиционно силната военноморска мощ на неприятелите ни…

— А ти си един такъв офицер, така ли? — прекъсна го Наполеон.

— Да — отвърна Сюркуф открито. — Нека ми дадат кораб и ще го докажа!

— Говориш много гордо, гражданино Сюркуф, и се излагаш на опасността хората да вземат твоето самочувствие за празни хвалби. Не всеки, който умее да управлява някой кораб, е роден морски гений!

Тези думи бяха произнесени с известна доза пренебрежителност. Сюркуф почувствува това и гласът му прозвуча по-остро, отколкото досега: