— Това е така наистина. Но ти може би си мислиш, гражданино подофицер, че трябва от теб да поискам разрешение, а?

— Мълчи! Всеки войник е длъжен да бди над сигурността на войската! Как се казваш, гражданино?

— Робер Сюркуф — отговори запитаният с подигравателно потрепващи ъгълчета на устата.

— Какво работиш?

— Моряк съм.

— Аха, затова пляскаш с такова спокойствие като юрдек навън в тази вода! А кой е приятелят ти, при когото отиваш?

— Гражданинът гренадир Андош Жюно.

— Андош Жюно, дето е бил адвокат? Той е добър другар. Откъде го познаваш?

— Виждали сме се с него в Бюси льо Гран, където е роден.

— Вярно! Ти се легитимира, гражданино Сюркуф. Жюно е в моята рота, ще те заведа при него. Но преди това ще пиеш с нас. Тук има само едно вино: русион, но то е силно и същевременно пивко. Опитай го!

Кръчмарят донесе стъклена кана, пълна с прочутото питие, и всички ръце се протегнаха към нея, да пият за сметка на непознатия. Той не се възпротиви на това, засмя се и ги остави отново и отново да пълнят и изпразват каната. А когато кръчмарят започна да се тревожи за заплащането, той извади цяла шепа асигнати 

— Стани, гражданино конфрер

Свещеникът стана и взе каната, но вместо да вдигне желания тост, заговори с тих, но твърд глас: — Бог не ни е дал този дар, за да богохулстваме. Във виното има истина и аз не искам да изрека една лъжа. Пия за здравето на светия отец в Рим, когото ще закриля небесното войнство!

Той се накани да вдигне каната към устата си, но юмручният удар на подофицера я изби от ръката му и тя се пръсна на парчета на пода.

— Що за идеи ти хрумват, гражданино конфрер! — извика подофицерът. — Не знаеш ли, че в нашата хубава Франция старият saint-pere 

В този момент напред излезе барабанчикът и каза:

— Halte-la