Кръчмарят донесе виното. Барабанчикът тикна в ръцете на свещеника пълната кана и му заповяда:

— А сега пий, гражданино, и викай силно: «Да живее републиката, долу папата!»

Поставеният така натясно човек не показа обаче никакъв страх. Лицето му беше пребледняло, но очите му блестяха, когато вдигна каната и извика:

— Да живее светият отец. Долу неговите врагове и враговете на Франция!

При тези думи грубите войници нададоха диви викове. Двадесет ръце се протегнаха към смелия защитник на вярата си, за да го сграбчат и да го малтретират. Но чак дотам не се стигна — непознатият се беше промъкнал до него. Никой не можеше да каже как стана това, но изведнъж той изникна пред свещеника, закри го с тялото си и като се усмихна, извика:

— Граждани, искате ли да ми направите една услуга?

-Каква?

— Бъдете така добри да ми изцедите водата от дрехата, преди да напердашите този божи служител!

Те не разбраха веднага намерението му. Заблудиха ги неговите засмени очи и дружелюбността в гласа му. Но в погледа му имаше нещо, което ги накара да се стъписат.

— Дрехата ти ли — попита подофицерът, — какво общо имаме ние с твоята дреха? Отдръпни се, гражданино Сюркуф, за да прочетем на този лицемер една такава литургия, която няма да забрави никога!

— Тогава разрешете ми поне преди това да пийна една глътка с него! — той взе каната от ръцете на свещеника и го попита:

— Как се казваш, отче?

— Наричат ме брат Мартин — отвърна запитаният.

— Eh, bien

Той допря каната до устните си и я изпи до дъно. Няколко секунди в стаята цареше пълна тишина, тишината на изненадата, но след това се разнесе буря. Всички закрещяха и свиха юмруци;

заблъскаха се гневно напред, но високият барабанчик разпери ръце и ги задържа.

— Спрете, граждани другари! — извика той. — Войникът трябва да спазва определени правила при всяко нападение. Този човек, който се нарича гражданинът Сюркуф, ми се струва, че не е никакъв моряк, а е предрешен пратеник на папата. Я да го сложим върху пейката и да го поразпитаме с тоягата. Гражданино подофицер, дръжте го!