Двамата силни мъже протегнаха ръце, за да хванат Сюркуф, но отлетяха наляво и надясно толкова бързо, че всъщност никой не можа да разбере какво се бе случило. Наоколо се разнесе гневен вик и вече всички се втурнаха неудържимо към двамата. Но в този момент се разнесе силно пращене — Сюркуф беше отчупил един крак от масата и описа с него такава безгрешна осморка, че веднага двамина се строполиха на пода със сцепени глави, а останалите бързо се оттеглиха.

— Сега вярвате ли, че съм моряк? — засмя се той. — Всеки моряк умее да си служи добре с една такава petit levier

— Нахвърлете се върху тях! — изрева подофицерът. Сюркуф отново размаха крака от масата, но хората, застанали по-назад, изтикваха напред първите и сигурно щеше да се случи някое нещастие, ако в този момент откъм вратата не се беше разнесъл висок, остър, заповеднически глас:

— Cessez а l instant

Навън през прозорците се виждаше спряла малка група ездачи, а на вратата бе застанал човекът, изговорил предишните думи. Той имаше дребна крехка фигура. Слабото му лице с остро изрязани черти имаше бронзов оттенък. Шапка с ширити скриваше широкото му чело, а тялото му бе загърнато в широка гумирана пелерина. При вида на този човек нападателите се отдръпнаха уплашени, като отдадоха чест с най-дълбоко страхопочитание. Той беше може би двадесет и четири годишен. Безбрадото му лице остана безизразно, но властният му искрящ поглед шареше наоколо, докато се спря на онзи, който имаше най-висок чин измежду присъстващите.

— Гражданино подофицер, докладвай!

По челото на подофицера започна да избива студена пот, но той започна да говори кротко, сбито по войнишки:

— Тук има един поп, mon colonel

— И им отговорихте с удари! Кой е папският пратеник?