— Онзи с крака от масата.

— А откъде знаеш, че е папски пратеник?

— Предполагам.

— Tres bien

Сюркуф пристъпи крачка напред и погледна офицера безстрашно в очите.

— Името ми е Сюркуф, гражданино полковник. Мога ли да те помоля за твоето име?

— Казвам се Бонапарт — прозвуча студеният и горд отговор.

— И така, казвам се Сюркуф, Робер Сюркуф, моряк съм и бях тръгнал за Босе, за да посетя моя приятел Андош Жюно, адвокат и гражданин гренадир. Влязох тук, черпих с вино тези граждани войници, докато поискаха от този почтен свещеник да пие за погубването на върховния глава на църквата, светия отец. Той отказа и затова искаха да го пребият. Той е миролюбив човек и не може да се бие. Затова изкъртих този крак от масата, исках да го защитя. Сега пък ме вземат за пратеник на папата. Но един свестен моряк винаги ще защити онзи човек, който е нападнат от повече хора, и то без да има вина. Масите тук имат много крака!

По лицето на полковника пробягна лека, съвсем лека усмивка, но тя изчезна моментално. Той се обърна към войниците:

— Гражданино барабанчик, марш веднага с останалите в ареста! Едва беше изговорил тези думи, когато всички «граждани войници» му отдадоха чест и излязоха през вратата. След това полковникът се обърна отново към другите двама; най-напред заговори на свещеника:

— Кой си ти?

— Аз съм брат Мартин от мисионерския орден на светия дух -отвърна той скромно.

— Всички ордени са разтурени. Положил ли си гражданска клетва?

— Не. Моята клетва важи само пред светата църква.

— Ще видим. — и като се обърна към моряка, той продължи: -Сюркуф? Звучи ми познато! Хмм, да си чувал името «The runner»?

— Да. Така се казваше английският бързоходен куриерски кораб, който трябваше да прекарам между скалите, но нарочно го оставих да заседне на пясъчен нанос.

Полковникът измери младия човек с поглед, в който за кратко време пробляснаха искри.