— Аха, значи това си бил ти? Наистина ли? Знаеш ли, гражданино Сюркуф, че животът ти висеше тогава на косъм?

— Знам. Но нима трябваше да закарам неприятеля в пристанището? Щом корабът заседна, скочих от борда във водата и стигнах успешно до сушата, въпреки че около главата ми свиреха куршуми. Англичаните стрелят лошо, гражданино полковник!

— Ще видим през следващите дни дали имаш право. Защо защищаваш един свещеник, който не иска да положи гражданска клетва?

— Защото това е мой дълг. Аз съм добър католик. Пих с него за здравето на светия отец.

— Ах, quelle inconsideration

— Да, с крака на масата.

— Добре. Случаят ще бъде разследван и виновните наказани. А вие двамата сте арестувани. Ще ви откарат в Босе, но ти ще можеш да видиш приятеля си Жюно, Adieu

Ниският офицер се завъртя рязко на токовете си и напусна стаята. След една минута препусна заедно с придружителите си. Положително беше тръгнал на разузнавателна обиколка. Същевременно обаче в кръчмата влязоха трима военни, за да кажат на двамата, че трябва да ги следват към Босе.

— Ще дойдем — каза Сюркуф, като сложи настрана крака от масата. — И без това бях тръгнал за Босе.

— Но аз не бях тръгнал натам — отвърна му брат Мартин. -Отивах в Систерон.

— Там можеш да отидеш и утре, отче. А дотогава ще ми бъдеш гост в Босе. Но нека преди това пийнем тук още една чаша с тези трима храбри граждани, намирам, че това вино русион е много хубаво, а трябва да заплатя и крака на масата.

Храбрият моряк, изглежда, се примири много леко с пленничеството си. Никак не личеше да се е развалило доброто му настроение. Когато по-късно се отправиха на път, той понасяше проливния дъжд със същото търпение, с което го бе понасял и преди.

Босе и днес е малко селище 

— И така, тук хвърляме котва — засмя се Сюркуф. — За съжаление няма нито хамак, нито пухена завивка. Трябва да се примирим със съзнанието, че скоро ще ни пуснат от тази койка.