
— Поне аз не мога да се надявам на такова нещо — въздъхна брат Мартин, — ти не знаеш ли, гражданино Сюркуф, че сега няма по-голямо престъпление във Франция от това, да се противиш срещу волята на Конвента? А аз съм положил духовническа клетва и сега не мога да полагам друга. Виждам да се задават черни дни за мен, но ще остана верен на клетвата си.
Сюркуф хвана ръката на спътника си и каза с променен глас:
— И аз трябваше да бягам от Париж заради свободомислие;
после ходих на различни места и все наново ме отблъскваха. Сега съм се запътил за Тулон и това е последният ми опит. Ще говоря с генералите Карто и Допе; ще приказвам и с този полковник Бонапарт. Има вид на човек, който ще се издигне. Може би на това последно място ще постигна онова, което другаде ми беше отказано.
Свещеникът го гледаше с учуден поглед. Този млад човек се беше променил изведнъж: радостният, безгрижен и волен младеж се беше превърнал отведнъж в мъж, чийто поглед бе отправен пророчески в далечината. Беше се преобразил в човек, който преследва някаква велика цел.
След доста време вратата се отвори. Извикаха Сюркуф, за да го отведат при главнокомандващия генерал. Измина дълго време, преди да се върне, а после беше отведен отец Мартин. Той се върна много бързо. Бяха го питали дали е готов да положи гражданската клетва. Когато им отказал решително, му заявили, че ще го смятат за предател и следователно не могат да го освободят. Сюркуф го попита какво мисли да прави.
— Какво ще правя ли? — каза той. — Аз си служа със слово, а не с меч. С мен ще се случи онова, което стана с толкова много хора:
ще ме откарат в Париж и там ще изчезна.
— Ха, ти няма да изчезнеш в Париж, а още по пътя. Но дотам няма да се стигне, кълна се в името си!
— Та как ли ще ми помогнеш? Самият ти си пленник!
— Но няма да съм вечно такъв. Генерал Карто искаше само да се убеди дали съм таен пратеник на папата, или не. Откакто разбра, че съм честен моряк, става дума вече само за няколко удара, които получиха от мен добрите граждани войници. А ми казаха, че по този въпрос ще се произнесе полковник Бонапарт. Значи в най-скоро време ще бъда свободен!
