В Москва на мнозина дори им се харесва в състава на Русия да има нещо като независима държава — подобно на Лесото в ЮАР; наличието й създава множество приятни и полезни възможности — от прането на „мръсни пари“ до използването на въоръжените сили на независимата „държава“ в ролята на инструмент на непредсказуемата руска вътрешна политика, а при определени случаи и на външната.

Специално въоръжените сили на „независима република Ичкерия“ са особено привлекателни за Москва, която се надява да ги манипулира както намери за добре, понеже от страна на Грозни няма никакви принципни възражения. Битува дори мнението новата „независима република“ да бъде превърната в своеобразен „кавказки жандарм“, ръководен от Москва, която при това положение ще има прекрасната възможност в случай на необходимост да се прикрива зад неясната завеса на чеченската независимост.

В действителност обстановката в Кавказ от Терек до границата с Иран и Турция е дестабилизирана от поборниците за руско-съветска империя до такава степен, че там всички вече воюват един срещу друг с все по-нарастващо ожесточение. Грузия воюва срещу Южна Осетия и Абхазия, Северна Осетия се сражава срещу Ингушетия, Армения и Азербайджан водят помежду си пълномащабна война за Нагорни Карабах…

Във всички войни в региона активно се използват танкове, системи за залпов огън и авиация. При това сякаш никой не знае чия е тази авиация, доколкото принадлежността й срамежливо се прикрива зад стереотипната формулировка от времето на корейската война: „без опознавателни знаци“. Но войната си е война и свалените руски летци, очакващи смъртна присъда (за наемничество) в арменските затвори, разказват небивалици за някакви азербайджански посредници, наели ги със самолетите им срещу 2000 долара на боен полет. Горе-долу такава сума и същите обстоятелства споменават и руските спецназовци