Изправих се, отидох до спалнята, взех едно одеало и покрих Джулия. Докато претърсвах апартамента, механично изтрих отпечатъците по изтръгнатата брава.

Открих ги на полицата над камината, между часовника и цял куп книжлета на тема окултизъм. В мига, в който ги докоснах и усетих студенината им, разбрах, че работата е дори по-сериозна, отколкото си бях помислил. Вероятно бе имала предвид именно тях, когато казваше, че нещо ми принадлежало и че съм имал нужда от него. Само дето те не бяха мои, въпреки че докато ги разглеждах, ми се сториха познати в някои отношения, но и непознати в други. Това бяха Карти, макар никога досега да не бях виждал подобни.

Не бяха пълно тесте. Всъщност само няколко карти, при това странни. Щом чух сирените, бързо ги пуснах в страничния си джоб. По-късно щях да умувам по въпроса.

Взех стълбите на един дъх и изскочих през задната врата, без да срещна никого. Звярът все още лежеше там, където бе паднал, и всички махленски кучета тъкмо го обсаждаха. Прескачах огради, тъпках цветни лехи, пресичах задни дворове, забързан към мястото, където бях паркирал.

Няколко минути по-късно вече бях на мили оттам, опитвайки се да залича от паметта си кървавите отпечатъци от лапи.

ГЛАВА 2

Карах без да спирам, по-далеч от залива, докато накрая стигнах до тихо място с много дървета наоколо. Спрях колата, излязох от нея и тръгнах пеш.

След като повървях доста, открих един малък, усамотен парк. Седнах на една пейка, извадих Картите и започнах да ги разглеждам. Няколко от тях ми се сториха познати, но останалите ме оставиха в пълно неведение. Загледах се твърде дълго в една от тях и тогава ми се стори, че започва да ме унася. Оставих ги. Стилът на рисунките ми беше непознат. Изглеждаха ужасно странно.