Потръпнах. Щеше ми са отново да поговоря с Люк, да го накарам да възстанови разговора си с Джулия от предишната вечер, за да разбера дали не е споменала за нещо, което да ми подскаже откъде да започна. Исках също така да се върна и да претърся апартамента й по-обстойно. Но за това не можеше да става и дума. Още докато се отдалечавах от сградата, ченгетата вече бяха паркирали колите си пред входа. За известно време връщането щеше да е невъзможно.
Рик. Оставаше ми Рик Кински — мъжът, с когото тя започна да излиза, след като се разделихме. Бях го мяркал — слабоват, с мустаци, от интелектуалния тип, с дебелите очила и всичко останало. Беше управител на книжарница, през която бях минавал веднъж или два пъти. Но това беше всичко, което знаех за него. Може би той щеше да успее да ми каже нещо за картите и за това, как Джулия бе успяла да се намеси в нещо, което й бе коствало живота.
Прехвърлях още известно време мрачни мисли през главата си, след което прибрах Картите. Нямах намерение да си търся белята. Поне засега. Първо трябваше да събера колкото може повече информация.
Тръгнах обратно към колата. Докато вървях, се сетих, че все още е 30-ти април. Ами ако „З“ не бе планирал тазсутрешния си удар директно за мен? В такъв случай оставаше още доста време за друг опит. Освен това имах чувството, че ако се доближа до истината, „З“ ще забрави за календара и ще ми прегризе гърлото при първа възможност. Реших отсега нататък да бъда непрекъснато нащрек, докато не намеря изход от ситуацията. Освен това смятах оттук нататък да съсредоточа вниманието си изцяло върху намирането на въпросния изход. Явно оцеляването ми зависеше пряко от това, да успея да унищожа врага си, при това съвсем скоро.