— Става въпрос за Джулия — казах аз.

— Вижте — отвърна ми той, — не съм се доближавал до нея, преди вие двамата да скъсате.

— А? Не, не, не ме разбираш. Не това ме интересува. Имам нужда от по-актуална информация. През последната седмица тя се е опитвала да се свърже с мен и…

Той поклати глава.

— От няколко месеца не съм чувал нищо за нея.

— О-о…

— Да, спряхме да се виждаме. Различни интереси, нали разбирате?

— Тя беше ли добре, когато… спряхте да се виждате?

— Мисля, че да.

Погледнах го право в очите и той трепна. Това не ми хареса. „Мисля, че да.“ Видях, че малко се страхува и реших да го притисна.

— Какво имаш предвид под „различни интереси?“ — попитах аз.

— Ами, тя започна да се държи доста странно, нали разбирате? — каза той.

— Не разбирам. Обясни ми.

Рик облиза устни и отмести погледа си.

— Не искам да си имам неприятности — заяви той.

— Това не би ме разколебало. За какво ставаше въпрос?

— Ами — каза той, — тя беше изплашена.

— Изплашена? От какво?

— Ъ-ъ… от вас.

— От мен? Абсурд. Никога не съм правил нещо, с което да я изплаша. Какво каза тя?

— Така и не ми го обясни надълго и широко, но мисля, че беше нещо свързано с името ви. Тогава се появиха тия нейни странни интереси.

— Леко на завоите — казах аз. — Съвсем му изтървах края. Значи тя започна да се държи особено и у нея се появиха някакви странни интереси? Какви по-точно? Наистина нищо не разбирам, а много ми се иска.

Той се изправи и тръгна към дъното на помещението, като ми кимна да го последвам. Последвах го.

Когато стигнахме до лавиците, препълнени с книги за природосъобразната медицина, екологично чистото селско стопанство, бойните изкуства, билколечението и раждането при домашни условия, Рик забави крачка, но ги подмина и спря до секцията с книги за ортодоксалния окултизъм.

— Ето — каза той. — Тя взе няколко от тези, върна ги, и взе още.