Почуках леко по тъмното дърво. За миг ми се стори, че чух как някой се движи вътре, но само за миг. Почуках отново.
— Джулия? — извиках. — Аз съм — Мърл.
Нищо. Почуках по-силно.
Нещо се срина с гръм и трясък. Натиснах бравата. Беше заключено.
Задърпах и заблъсках дръжката на вратата, докато успях да изтръгна цялата брава заедно със заключващия механизъм. Веднага се дръпнах вляво, покрай окачения край на вратата и дървената каса. Протегнах лявата си ръка и побутнах леко вратата в горната й част с върховете на пръстите си.
Отворих я няколко сантиметра и изчаках. Не последваха никакви нови шумове, а през процепа се виждаше само отрязък от стената и пода, плюс части от някакъв акварел, червеното канапе и зеленото килимче. Отворих вратата още малко. Все същото. А миризмата бе станала дори още по-силна.
Стъпих вдясно и приложих умерен натиск.
Нищонищонищо…
Тъкмо отмествах ръката си, когато тя се появи в полезрението ми. Лежеше на пода на стаята. Окървавена… Кръв имаше по пода, по килимчето, по целия кървав безпорядък край ъгъла.
Подтиснах импулса си да се хвърля напред. Направих крачка, после още една. Всичките ми сетива бяха нащрек. Прекрачих прага. В стаята нямаше нищо друго и никой друг. Фракир се затегна около китката ми. Сигурно бях казал нещо, но съзнанието ми беше другаде.
Приближих се и коленичих до нея. Призля ми. Още от прага успях да видя, че половината от лицето й и дясната й ръка липсват. Тя не дишаше и дори сънната й артерия не помръдваше. Беше облечена в разкъсана, окървавена роба с цвят на праскова. На врата й бе окачен син медальон.
Кръвта, плъзнала извън килимчето по дървения под, беше размазана и по нея личаха следи. Отпечатъците не бяха оставени от човек, но все пак бяха доста големи, издължени, оставени от стъпала с три пръста, солидни възглавнички и нокти.
Един детайл в очертанията на отворената зад гърба ми врата на спалнята, който досега бях отчитал само полусъзнателно, бе изчезнал ненадейно с усилването на миризмата. Последва ново бързо трепване около китката ми. И все пак не успях да чуя нищо. Съществото беше абсолютно безшумно, но аз знаех, че е там.