Ние сме привикнали да изпитваме всичко чрез тялото си, дори чувствата и това в някои случаи ни прави зависими от него, но не означава, че не можем да изпитаме онова, което принадлежи на ума, без помощта на тялото. Ако човек се издигне над обектното битие, той ще види своята памет неповредена. Просто паметта не може да функционира в мозък, който не е в ред, но и в периода, когато човек е загубил своята памет, впечатленията пак се записват и по-късно се връщат. Само че във времето, когато човек е загубил паметта, тя не прави активно запис на нещата, които й се предлагат.

Да имаш добра памет е благодат, знак за духовност, защото показва, че светлината на интелекта е ясна и осветява всяка частица на мозъка. Добрата памет е белег на великите души.

Паметта е и съкровище, в което се съхранява знанието на човека. Ако човек не може да черпи от собственото си знание, от своята памет, той зависи от книгите и неговото знание има ниска стойност. Веднъж, шест месеца след като моят муршид ме бе приел за свой ученик, започна да говори за метафизика. Бях склонен към метафизика и горещо приветствах тази възможност. Никога за тези шест месеца аз не бях проявявал нетърпение и не показвах никакво страстно желание да узная повече, отколкото ми беше позволено да узная. Бях напълно удовлетворен да седя в краката на своя Учител, това беше всичко за мене. В не по-малка степен, за моя ум беше огромен стимул да чуя от него нещо, отнасящо се до метафизиката. Но щом извадих бележник от джоба си, моят муршид приключи темата. Не каза нищо, но този ден аз усвоих урока, че бележникът не трябва да бъде хранилище за моето знание. Съществува жив бележник — това е моята памет — „бележникът“, който ще пренеса със себе си през целия си живот и ще отнесе в бъдещето.