За да посети светеца, от Багдад пристигнал великият майстор Хваджа Абдул Кадир Джилани, който също бил духовно извисен. Срещата в Аджмир била чудесна. Последният бил много твърд в съблюдаването на религиозните ритуали, а там, откъдето идвал, религиозните хора не слушали музика. Затова, естествено, от уважение към неговата вяра Хваджата от Аджмир трябвало да пожертва своята ежедневна музикална медитация. Но когато дошло времето симфонията започнала от само себе си и всички я слушали. Хваджа Абдул Кадир почувствал, че музиката звучи, въпреки че никой не свири. Той казал на госта си: „Дори ако религията я забранява, това е за другите, не за теб“.

Всяко място, където човекът дори и за миг приседне и помисли на някаква тема, попива мисълта му — то записва всичко казано, така, че човек не може повече да скрива своите мисли и чувства — те са записани дори върху стола, на който е седял. И много чувствителни хора, сядайки на това място започват да ги усещат. Получават се противоположни ефекти. Когато човек седне на определено място, в момента, в който го прави, в него може да възникне съвършено несвойствена за него мисъл или необяснимо чувство, защото това чувство е вибрирало на това място. И както мястото може да задържа вибрацията на мислите значително повече време, отколкото трае животът на този, който ги е създал, така и човек оставя отпечатък върху всяко място, на което седи, живее, мисли и чувства, радва сее и страда, и така се удължава несравнимо повече времето на живота на този, който е мислил или чувствал.

Ние знаем, че древните хора са строили гробницата на починалия на мястото, на което той обичал да седи и където е създал своя атмосфера, своя вибрация. Гробницата е била знак, че човекът е имал навик да седи тук. И в Индия, където са правели кремации, много често присядали на мястото, което ползвал починалия и където се усещат неговите вибрации. Той може и да не бил погребан там, но мястото за седене се намирало близо до любимото му място.