— Какво? — попита Роуан меко, поглеждайки към короните на дърветата. Нямаше да допусне Лора да забележи какво изпитва от отношението на ланконите към него. Те уж бяха неговият народ, но се отнасяха презрително и ясно даваха да се разбере, че не е желан. Не можеше да си позволи Лора да узнае, че той е не по-малко ядосан от нея, защото гневът й трябваше да бъде потушен, а не разпалван. — Да се бия с един от тях? — продължи той вече сериозно. — Да убия или осакатя един от тях? Ксанте е капитан на кралската гвардия. Каква полза ще извлека, ако го нараня?

— Изглеждаш доста уверен, че си в състояние да победиш при схватка онова наперено Чудовище.

Роуан не бе сигурен дали може да спечели или не. Всички ланкони около него приличаха на Фейлан — така дълбоко убедени, че той е безхарактерен и безполезен, та от време на време си мислеше, че вероятно са прави.

— Би ли искала да победя този твой Ксанте? — попита брат й замислено.

— Мой! — изненада се тя, след което откъсна шепа трева и я метна по него. — Добре, може би си прав да не се биеш със собствения си народ, но трябва да ги накараш да спрат да се отнасят така към теб. Не е почтително.

— Започва да ми харесва да ми се предлага мека възглавница всеки път, когато се готвя да седна. — Роуан се усмихна по посока на дърветата, но след това лицето му стана сериозно. Знаеше, че може да й се довери.

— Слушам ги — продължи той след миг. — Стоя тихичко сред някоя от групите мъже и внимавам какво приказват.

Лора започна да се успокоява. Трябваше да се досети, че Роуан има причина да се прави на глупак. Но, божичко, колко ужасно бе всичко откакто напуснаха Англия! Тя и Роуан, синът й, тримата рицари на брат й, както и неговият оръженосец Монтгомъри де Уорбрук яхнаха конете и последваха мълчаливите, чернооки ланкони. През първия ден се бе чувствала великолепно, сякаш това, което съдбата бе отредила за нея, се сбъдваше. Но ланконите дадоха ясно да се разбере, че смятат нея и Роуан за англичани, а не ланкони, и че според тях англичаните са мекушав, безполезен народ. Те не пропускаха да покажат своето незачитане към английското си «бреме». Още първата нощ Нийл, един от тримата рицари, се готвеше да извади меча си срещу ланконски боец, когато Роуан го възпря.