— Ако жените приличат на мъжете, е редно да ги заключват.

— Но мъжете не са грозни — възрази Лора. — Просто са с лош нрав.

— Нима? — Роуан я изгледа, а едната му вежда се стрелна нагоре.

Лора се изчерви.

— Старая се да съм обективна. Те всички са възхитително високи, нямат и грам излишна тлъстина, а очите им са… — тя престана, когато устните на Роуан се разтеглиха в многозначителна усмивка.

— Затова сме тук. Предполагам, че майка ни е изпитвала същото чувство към ланконите като теб.

Лора се дразнеше от насмешливата му усмивка, но докато мислено проклинаше всички мъже, изведнъж подхвърли:

— Готова съм да се обзаложа, че научих нещо, което не знаеш. Баща ни ти е избрал булка. Казва се Силеан и е капитан на нещо, наречено «женска гвардия». Тя е жена рицар. — Лора остана доволна, когато забеляза как усмивката на Роуан се стопява; поне знаеше, че сега я слуша. — Доколкото подразбрах е висока колкото теб и прекарва времето си да се учи да борави с меч. Май има и собствени доспехи. — Усмихна се на Роуан и усилено запремига. — Мислиш ли, че булченският й воал ще е от мрежа за ризница?

Момчешкото, приветливо, ведро лицето на Роуан стана твърдо и студено като стомана.

— Не — бе единственото, което изрече.

— Не какво? — попита Лора невинно. — Няма да е от мрежа ли?

— Не аз съм избрал да стана крал. Предопределено ми е преди дори да се родя и на това съм посветил живота си. Ще се оженя за жена ланконка — това съм решил. Но няма да е някое страшилище. Има жертви, които един мъж не бива да прави за страната си. Ще се омъжа за жена, която мога да обичам.

— Предполагам, че ланконите ще изтълкуват това като мекушавост. Те се женят, но надали се влюбват. Можеш ли да си представиш Ксанте, с обезобразеното си от белега чело, да поднася цветя на някоя жена?

Роуан не отговори. Припомняше си многобройните красиви жени в Англия, за които можеше да се ожени, но не го бе сторил.