— Моята майка също е Фицджералд. Значи сме роднини. — Изискано се поклони.

— Чудесно! Сега разбирам защо си толкова красив!

— Красив?!

Блестящите очи на нимфата отново се плъзнаха алчно по тялото му.

Беше загорял. Белите ленени панталони, отрязани до коленете, ярко контрастираха със смуглата кожа. Черната му като въглен коса се спускаше на буйни къдрици, а очите му бяха със странен тъмносив цвят, който придобиваше сребрист оттенък на необикновената светлина в пещерата. Никога в живота си не бе виждала по-красиво човешко същество. Оказа се напълно запленена от него.

— Да излезем навън, за да те видя по-ясно.

Развеселен, Шон се съгласи. Иначе нямаше да е честно, след като той бе имал възможността да разгледа гърдите й. Запътиха се към изхода. Той бе с около тридесет сантиметра по-висок от нея. Прелестното младо момиче изглежда изобщо не осъзнаваше, че мократа й бяла риза е напълно прозрачна. Излъчваше невинността на дете, но по възхитените погледи, които му хвърляше, той усети първите вълнения на едва напъпващата й женственост.

Изтегнаха се върху златистия пясък под палещите лъчи на слънцето.

— Изглежда не за пръв път яздиш този делфин? — Все още беше омаян от необикновената гледка, на която бе станал неволен свидетел.

— Малък кит.

— Все едно. Това още един път доказва, че англичаните съвсем не са наясно с нещата, само си въобразяват, че са.

— Аз съм само наполовина англичанка — разгорещено възрази момичето.

— И наполовина морска сирена. Досега никога не съм виждал делфини в тези води. Те обичат топлите морета.

— Този сигурно е дошъл с Гълфстрийм. Ангълси има много мек климат и пролетта тук настъпва рано.

Устните му се извиха в лека усмивка.

— Говориш като по учебник.

— Енциклопедия.

Шон избухна в смях, разкривайки белите си зъби.

— Наистина си цяла енциклопедия, англичанке.

— Името ми е Емералд Фицджералд Монтагю. И съм наполовина ирландка! — Слънчевите лъчи бяха изсушили памучната й риза и тъмните й къдрици, които отново бухнаха като облак.