Шон се развесели.

— По-добре да не го казваш пред баща си.

Тъмна сянка пробяга по лицето й.

— Познаваш ли го? — Несъзнателно потръпна.

„Дали го познавам? Той е партньор в незаконната дейност на баща ми откакто съм се родил. Нашите бащи са свързани не само чрез браковете си, но и в нечестивия съюз на контрабандата, кражбите, пиратството и всякакви други измами от подкупа до предателството.“

— Страхуваш ли се от него?

— Наистина ме плаши. И не само мен, а и брат ми Джони.

Думите й събудиха състрадание в душата му. Как е възможно Уилям Монтагю да е баща на това неземно създание? Макар че момичето изглеждаше нетърпеливо да му се довери, Шон остана нащрек. Все пак тя бе дъщеря на английски благородник и следователно по рождение враг на ирландците. Въпреки че О’Тул и Монтагю от години биха съдружници, този съюз се крепеше на печалбата. Шон инстинктивно усещаше, че двамата мъже не се понасят.

— Но майка ми е истински ангел. Тя ме закриля от неговия гняв. Когато баща ми се ядоса, лицето му става пурпурночервено. Тогава тя го отвежда на горния етаж, за да го успокои. Сигурно го омагьосва с някоя ирландска магия, защото когато слезе долу, винаги е доволен и спокоен.

Шон можеше да си представи какво е принудена да върши красивата и млада Амбър Фицджералд, за да защитя децата си.

— Човек никога не се помирява с тиранията — отвратено изрече той.

— Наистина е тиранин. Така и не й позволи да се върне в Ирландия, но мама поне успя да го склони да ни разреши да дойдем на този остров през лятото, докато той се грижи за делата си в адмиралтейството на Ливърпул. Градът е само на няколко часа път оттук, а къщата е прекрасна. Има и наблюдателна кула. Майка ми прекарва с часове там, загледана в любимия й Изумруден остров и минаващите кораби. Колко далеч е Ирландия?