— Ненаситно момче — измърка тя. — Искаш да ме изядеш ли?

Сините му очи потъмняха застрашително.

— Цялата!

Джоузеф намести тъмната си глава между белите й кадифени бедра.

Амбър простена.

— Миналата нощ те сънувах, Джоузеф.

— Значи си не по-малко ненаситна от мен.

— След осемнадесет години брак без любов.

Джоузеф притисна устни до копринените косъмчета, покриващи женствеността й.

— Кажи ми пак, че аз съм първият ти любовник!

— Истина е. Той е толкова ревнив и подозрителен, че ме пази като дракон и ме следи със зоркия поглед на ястреб.

— Старият Монтегю прилича повече на лешояд, отколкото на ястреб.

Амбър потръпна, ала този път не от насладата, която и даряваха красивите устни на младия й любовник. Монтагю наистина бе лешояд, който поглъщаше не само тялото, но и душата й. И я наказваше сурово. Задето бе изумително красива. Задето бе млада. И най-вече задето бе ирландка.

Наситените й с омраза думи за аристократичния й английски съпруг втвърдиха члена на Джоузеф отново. Доставяше му огромно удоволствие да сложи рога на стария негодник, който мамеше всички — и англичаните, и ирландците. Справедливо да отмъсти. Да му го върне тъпкано. После забрави за всичко, тъй като се излегна върху чувственото й тяло. Тя бе толкова красива и тръпнеща от желание. Приличаше на узрял и дъхав плод, очакващ да бъде откъснат.

Когато любовникът й вече бе дълбоко в нея, Амбър се опита да удължи прекрасния миг колкото се може повече. Знаеше, че тази нощ ще трябва да й стигне за цял живот. Но той бе прекалено млад и нетърпелив. Проникваше бързо и бясно. Тялото му се изви на дъга. След три силни тласъка експлодира. Амбър се отдаде изцяло на повика на плътта. Когато женствеността й запулсира и избухна в невероятните тръпки на освобождението, тя заби нокти в гърба му и извика:

— Джо, Джо, Джо!