Шон тъкмо се канеше да нахлуе в спалнята, когато чу вика и разбра, че е закъснял. Вече не можеше да направи нищо. Нямаше смисъл да ги безпокои, докато се отдаваха на последните изблици на страстта. Искаше му се здравата да набие брат си, задето рискуваше главата си. Обаче виковете на удоволствие на младата жена бяха изпълнени с такава наслада… Шон разбра, че това са много редки и ценни мигове. А нима тя нямаше право да изживее малко радост, която да стопля и осветлява робските й дни?

Излезе от къщата и тръгна покрай каменния вълнолом, където бе закотвен „Полумесец“. Щом моряците го видяха, побързаха да се качат на борда. Всичките бяха роднини — племенници, чичовци, втори, трети или четвърти братовчеди. Дядото на Шон по майчина линия бе Едуард Фицджералд, граф Килдеър. Той бе едно от двадесет и трите деца. Повечето от мъжете служеха като моряци на търговските кораби на О’Тул.

— Дани, Дейв, слезте долу при мен. Ще проверим товара.

Шон О’Тул бе роден да командва. Още от дванадесетгодишен бе подготвян, че един ден ще поеме корабния бизнес на семейството. Баща му, Шеймъс, винаги казваше, че Шон е много подходящ да ръководи екипажа, защото управлява хората си с хумор. Благодарение на находчивия си ум и вроденото очарование можеше да излезе и от най-деликатната ситуация. Джоузеф пък бе възпитаван за политик, което изискваше различни умения.

Шеймъс О’Тул бе един от най-хитрите и прозорливи мъже в Ирландия. За да избегне наказанията и преследванията, той бе обявил, че всички са протестанти, макар това да бе много далеч от истината. Грейстоун, неговият великолепен джорджиански дом, бе известен като „Замък на лъжите“. Причините за това бяха многобройни и една от тях бе, че всяка сутрин в параклиса на замъка се отслужваше католическа литургия. Любимият девиз на Шеймъс, който той често напомняше на синовете си, бе: „Винаги прави това, което ти е изгодно, и никога няма да сбъркаш!“

Шон провери въжетата, с които бяха завързани буретата с коняк.