После нареди на момчетата да ги покрият с качета със солена херинга, с които маскираха и тъмното ирландско уиски. Слава на Бога, пиенето бе най-разпространеният порок на осемнадесети век. Семейство О’Тул направиха цяло състояние от контрабанда на уиски и го удвоиха с внасянето на незаконно произвеждан френски коняк, за да задоволяват вкусовете на богатите англо-ирландци, които управляваха страната или поне си въобразяваха, че го правят.

Когато Джоузеф най-после се появи, вдигнаха котва и се приготвиха за отплаване. Преди още да е стигнал до каютата, където Шон фалшифицираше сметките за товара, корабът вече бе напуснал водите на малкото пристанище и плаваше към Ирландско море.

— Съжалявам, че не ти помогнах с документите, но ти си по-добър от мен в тази работа.

— През последните часове си потапял перото си не в мастилницата — провлачено изрече Шон.

Джоузеф тутакси настръхна.

— Какво, по дяволите, означава това?

Тъмносивите очи на брат му се втренчиха в неговите.

— Което си и мислиш. — Отмести поглед към разтворената му риза. — Имаш следи по шията.

Лицето на Джоузеф пламна и той притеснено се засмя.

— Една от прислужниците в къщата не можа да свали ръцете си от мен.

Очите на Шон отново се приковаха в тези на брат му.

— Себе си можеш да лъжеш колкото си искаш, Джоузеф, но никога не се опитвай да лъжеш мен. Как, по дяволите, ще ти прикривам гърба, след като не знам какво вършиш?

— Ако я видиш, ще ме разбереш.

— Няма нужда да я виждам. Тя е Фицджералд и това е достатъчно. — Шон въздъхна и събра листата. — Станалото станало, нищо не може да се върне назад, но когато следващия път се изкушиш, си помисли какво ще направи Монтагю, ако разбере. В адмиралтейството има на разположение цяла мрежа от шпиони, а и никога не можеш да спреш приказките на слугите.

Джоузеф преглътна мъчително, представяйки си как го кастрират. После се засмя предизвикателно.

— Не ме е страх от онази дърта свиня!