„А би трябвало — помисли си Шон — защото онзи мъж няма душа.“

Но успя да прикрие притеснението си и потупа брат си по рамото.

— Не се безпокоя за теб, безразсъдни млади дяволе, а за Амбър Фицджералд.

Търговският кораб на О’Тул влезе в пристанището на Дъблин. Предполагаше се, че превозва вълна и други английски стоки, одобрени от адмиралтейството, затова успя без усложнения да премине през митницата. Шон се надвеси над перилата, размахвайки фалшифицираните сметки.

— Не се тревожи, братко! Митничарят взима щедри подкупи от Монтагю. За кана бира бе готов да ми продаде мускета си, че и сестра си като добавка!

Когато „Полумесец“ се насочи към частното пристанище на Грейстоун, намиращо се на север от Дъблин, Джоузеф рече:

— Татко ще остане доволен от днешната ни работа.

— Да — кимна Шон, — но никога няма да го признае. Обзалагам се на една златна лира, че първите му думи ще бъдат: „Къде, по дяволите, бяхте, млади негодници?“

Глава 2

— Къде, по дяволите, бяхте, млади негодници? — гневно извика Шеймъс О’Тул. — Още преди два часа трябваше да сте тук!

— Защо, какво се е случило? — сериозно попита Шон.

Джоузеф и Пади Бърк, управителят на Шеймъс О’Тул, който бе осведомен за всичко, ставащо в Грейстоун, избухнаха в смях.

Шеймъс го стрелна сърдито с поглед.

— Не ги окуражавай!

— Няма ли да ни попиташ как е минало, татко? — засмя се Джоузеф.

— Не е нужно. По самодоволните ви лица разбирам, че сте дяволски горди от себе си. — Развеселеният поглед на Шеймъс обходи усмихнатите моряци. Почти всички бяха Фицджералд. — Вие, момчета, вече си свършихте работата. Господин Бърк ще изпрати други да разтоварват. Вървете в кухнята и кажете на Мери Малоун да ви нахрани до насита.

В цялата околност на Дъблин нямаше по-добра готвачка от Мери Малоун. Моряците извикаха възторжено.