— Да, господин съветник.

— Да бъде арестуван незабавно. Мисля, че без особени затруднения ще признае престъплението си.

За миг лицето на секретаря прие ехидно изражение, но сетне отново надяна сляпата маска на преданост и покорство.

— Неприятен случай, нали, господин съветник? Също както миналия месец. Помните ли, когато спуснаха десант в морска ферма 11. Още два такива случая и…

— Защо два? — рязко запита Бурдан.

— Не знам, господин съветник. Просто така ми дойде на ум.

— Не казвай никога първото, което ти хрумне — с бащинска нежност произнесе съветникът. — Ти си умен младеж, Кар. Ирзал беше също като тебе. Жалко, че се оказа предател. Хайде, върви, свободен си.

Вратата се затвори безшумно зад гърба на секретаря и господин съветникът остана сам. Но дори и сега не си позволи да се отпусне. Знаеше отлично, че неговият кабинет не е защитен от наблюдение и подслушване. Свободни бяха само мислите му, и то единствено докато го арестуват… ако допусне да го арестуват. В Центъра за лоялност всичко става явно — и думите, произнесени на четири очи, и онова, което си говорил сам на себе си, и потайните мисли, и дори онези мисли, които никога не са ти идвали на ум.

„Проклет мръсник е този Кар — за кой ли път се убеди в това Бурдан. — Подушил е нещо и си въобразява, че ще може да ме събори, а после да използува плодовете на моя труд. Ще видим, драги! Работи, помагай ми и мисли, че някой ден ще наследиш това, за което се трудиш. Само че в досието ти има доста неща — нарушаване на държавната тайна, опит за подкуп, заплахи… Всъщност защо да изброявам? В Центъра за лоялност ще си кажеш всичко… Ще признаеш и откъде знаеш за четиримата затворници от нулев клас, раздел строго секретен. Четиримата… Вече са само двама. Къде ли са другите? Правителството на Зебара мълчи, останалите държави също мълчат. Нямам време, почвата се рони под краката ми. Ако Кар проговори преди мене, ще последвам Ирзал.“