Беззъбия остроумно измисли нова ругатня и задъхано изсъска:

— Ти връща горе празен чувал?

Въпреки липсата на несъществуващите в езика им падежи и склонения, мисълта му беше достатъчно ясна. Без да забавя пълзенето, Бързия го перна по хълбока с твърдата гривна, стегната около лявата му задна лапа. Беззъбия изписка вбесено, хвърли се върху оскърбителя и захапа гърба му с оцелелите си резци.

Забравили за чувалите, двамата се вкопчиха един в друг. Бързия продължаваше да удря с гривната, докато Беззъбия яростно дъвчеше козината му. Няколко драскотини, нанесени и от двете страни, разгорещиха боя. Свадата се превръщаше в смъртоносна схватка, в която всеки се мъчеше с един удар на ноктите да раздере незащитения корем на противника.

Неочаквано някакво тежко тяло се блъсна в тях. После още едно. Пристигаше основната група. Първите се опитаха да спрат, но онези, които идваха след тях, бързаха да се промушат в челото на колоната, суетяха се и натискаха напред. Последвалото беше съвсем логично. Само след няколко секунди цялата група се превърна в огромна топка от космати тела, които хващаха, драскаха, удряха, пискаха и съскаха, обхванати от безцелен и безпричинен гняв. Единствено в подобни неистови изблици се освобождаваше напрежението, натрупано в затъпелите им души през дългите периоди на безнадеждно монотонна работа. Дори последните, които бяха останали извън схватката, не се опитаха да използуват положението. Вместо да потърсят околен път по някое от разклоненията, те се хвърлиха в ръкопашния бой, упоени от възможността да нанасят и получават удари.

Окървавен и оскубан, Бързия успя да се измъкне напред. Зад него, в тъмнината на тунела, гърмеше какофонията на всеобщия побой. Сега той съжаляваше за избухването си, но вече нищо не можеше да се поправи. Трябваше да продължи надолу. Като пошари със задна лапа по пода, той напипа един изоставен чувал и го повлече напред.

Още дълго, докато слизаше по безкрайните завои на Централния тунел, Бързия чуваше ехото на сражението. След това всичко затихна и под сводовете се разнесе шум от равномерно триене. Другите се бяха опомнили и надпреварата започваше отново.