Започва се, реши Рик. Темата за слоя под замръзналите соли и ледените кристали, където се образуват сложни органични молекули, понасят се надолу като планктон натам, където налягането и температурите са подобни на тези в земната атмосфера…

— Пробата преминава през областта, където се образуват сложни органични молекули — започна Мортън. — Най-после защитихме предавателя от по-голямото статично електричество…

Рик внезапно си спомни за сватбаря и за древния моряк. Но гостът имал късмет. Трябвало да чуе историята само веднъж.

«Наред е биологията — помисли си той. — Ей сега ще чуя за хипотетичните живи балони с чувствителни към гравитацията сенсили и електрически предаващи и приемащи органи, чиито вълни проникват през повърхностите, като им придават усещане за структура и са средство за общуване. Мисля, че всеки има нужда от хоби, но…»

— … и възможността една форма на живот да поддържа постоянно регулирано строго вертикално положение — говореше Мортън. — В случая вероятно има по-скоро точкова, отколкото линейна симетрия, при която мозъкът им е повече като на октопод, отколкото като на кит. По-скоро радиална, отколкото двустранна симетрия би елиминирала разделението на лява и дясна полусфера като при висшите земни създания. Трудно е да се предположи какво би означавало това от гледна точка на начина на мислене.

Нов завой. Сега той пореше през все по-тънки и по-тънки въображаеми полета на биологията. Като намери пролука, съвпаднала с мълчанието на Мортън, за да си поеме дъх, Рик се хвърли напред и даде воля на многомесечното си раздразнение:

— Няма такова създание. А ако имаше, няма никаква възможност да се влезе в контакт с него — заяви той. — Те не могат да построят нищо, няма с какво да експериментират. Така че не би могло да имат никаква технология. Цялата им култура би била в смахнатите им умове. Значи не биха могли да имат и история. Ако на някой от тях би му хрумнала гениална идея и никой от околните не я оцени, тя така и ще си умре с него.