— Не само малки.
— Как е с оръжията?
— Ръчните ги владее нелошо, корабните — добре. По-зле е с хладното оръжие. Всичките тези плоски мечове и друга подобна екзотика.
— Развит ли е физически?
Къртис се изкиска и се потупа по отпуснатото коремче:
— Несравнимо по-добре от мен. Бих казал, че е развит прекрасно за годините си.
— Какво пък, съвсем поноси… — Кей вдигна очи. — На колко години е, Къртис?
— Роди се преди шестнайсет години — хитро подзе Ван Къртис.
Кей се намръщи, но в гримасата му имаше повече облекчение, отколкото недоволство.
— … Но биологически е на малко повече от дванайсет.
5
— Кое не ви устройва, Кей? — Къртис измерваше с крачки кабинета. Дали за да контрастира с „кабинета“ на покрива, дали поради някаква друга причина, но този бе твърде малък. Пет на пет метра, маса с кресло и канапе пред тях. Кей се настани на канапето, но домакинът му не седна в креслото. — Баща с малолетен син — това далеч не е най-подозрителната двойка. Летите към Граал в търсене на нови стоки… наркотици, руди, екзотични зверове. Къде е проблемът?
— Къртис, повтарям ви, никога не ми се е налагало да работя с деца. Просто не ги обичам.
— Да, знам това! И за приюта на Алтос… цялата ваша тълпа малолетни, евакуирани от Трите планети преди десанта на сакрасите. И нравите, и обидите… може би не съм в течение само кой от вашите връстници ви е принуждавал към сексуална близост, и кой просто е тикал главата ви в писоара. Знам, че сте били най-слабият физически. Дълго сте търпели. След това сте заклали през нощта няколко от своите мъчители и сте офейкали. Присъединили сте се към пътуваща циркова група…
Кей се вледени.
— Казват, вие всички на Втората…
— Там имате две плитчини и океан от гнила вода…