— А хриле имаш ли? Момчета, да потопим Кей по-надълбоко…

На него просто не му провървя. Попадна в блок, където живееха само момчета от Третата планета на Трите сестри, трите обитаеми планети на системата Шедар. Грешка в документите… Втората и Третата бяха враждували много години, до деня, в който жадуващите жизнено пространство сакраси не бяха принудили човечеството да се сплоти. Възрастните се бяха сдобрили. Възрастните заедно пилотираха космическите кораби, заедно работеха в заводите, заедно загиваха в планетните десанти. За децата бе останала само тази война — един с друг.

— Ако бъдеш послушен…

— Момчета, кой ще бъде пръв?

— Кей, казаха ми, чети много здраво…

Той не забеляза как стана и препречи пътя на размишляващия на глас Къртис.

— …Разбира се, след тези печални години човешкото отношение от страна на възрастните е повлияло на вашата психика. Добър психиатър би могъл да помогне…

— Къртис — той хвана своя работодател за ревера на сакото. — Дори и при положение, че сте бог… или дявол… даже с вашия крастав аТан, купен от наивните псилонци, даже с обещаните хиляди години в ада… Вие не трябва да се ровите в живота ми.

Къртис с недоумение погледна ръцете на Кей, отделили го от пода. Смръщи вежди, вдигайки погледа си…

— Простете, Кей — с треперещ глас произнесе той. — Вие прекалено дълго бяхте за мен просто абстракция, един от кандидатите за най-великото начинание в историята. Аз не можех да не изуча изчерпателно тези, на които възнамерявах да доверя живота на сина си и немалко количество тайни. Това е естествено, Кей. Но аз бях рязък. Забравих, че сте тук с мен, забравих, че изпитвате болка. Моля ви да ме извините.

— Май разбрах, защо сте достигнали такива висини — разтваряйки длани, прошепна Кей. Едва сега осъзна станалото. Той бе вдигнал ръка срещу бога.

И богът му се беше извинил.

— Надявам се, че ще се справите с емоциите — Къртис седна на канапето, приканвайки с жест Кей да седне до него. — Моят син не принадлежи към разреда на малолетната сган.