Ван Къртис високо се засмя.

— Примирете се, Кей. За съжаление имам само един син. Когато си безсмъртен, не бързаш с наследниците. На него мога да се доверя, а той ще се справи със задачата. Ще имате пълната свобода да го поощрявате или наказвате. Разбрахме ли се?

— Какви са другите подробности на задачата?

— Ще имате три дни на разположение. Ще изучите легендата, ще се вживеете в ролята. Малко ще потренирате. Моите инструктори знаят доста забавни прийоми. Доставяте Артур на Граал — и сме приятели навеки.

— А ако ни хванат същите тези многобройни врагове…

— Тогава, Кей, ще проявите вашите таланти. Ако те се окажат недостатъчни, ще убиете моя син. Той не бива да попада в ръцете на враговете ми.

Кей погледна Къртис и каза:

— Изглежда, че се захващам. А какво ще се случи с мен, ако загина?

— Това изцяло ще зависи от разказа на сина ми.

6

Кей се наспа отлично. Анфиладата на предоставените му стаи беше безкрайно дълга и го домързя да търси спалнята с обещаното гравитационно легло. Диванът в библиотеката напълно го устройваше, а плодовете в кристалната ваза му послужиха за закуска. За втори път в живота си пробваше тези капризни земни плодове — сливите, и реши, че спокойно могат да се ядат.

Силикоидът, вероятно онзи същият, който бе присъствал при неговото съживяване, му донесе поднос със закуска. Кей допълни плодовата диета с чаша кафе и попита:

— Обещаха ми инструктор. Да не би случайно да си ти?

Сивият каменен стълб игнорира иронията.

— Последвайте ме. Инструкторът ви чака.